
АКТУАЛНИТЕ КУЧЕТА В ПРОДАЖБА СА НА ПЪРВА СТРАНИЦА /НАЧАЛО/ ПОД МИГАЩАТО "НОВО"!
FCI номер на стандарта: 65 от 06.04.1998 г.
Произход: Централно средиземноморие (Италия)
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 27.11.1989 г.
Предназначение на породата: Куче за компания и игривка.
Класификация по FCI:
Група 9 - Компаньони и игривки
Секция 1 - Бишони и сродни породи
Подсекция 1 - Бишони
Без работни изпитания
Кратко историческо резюме:
Неговото име не означава, че то произхожда от остров Малта, тъй като прилагателното "Maltese" идва от семитската дума "màlat", която означава убежище или пристанище; този семитски корен се среща отново в поредица от имена на морски места: т.е. в името на адриатически остров Меледа, сицилианския град Мелита, а също и в остров Малта. Предците на това малко куче живеят в пристанищата на морските градове от централното Средиземноморие, където те ловуват мишки и плъхове, които откривали в изобилие в пристанищните складове и в трюмовете на корабите. В своя списък с кучетата, съществуващи по негово време, Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.) споменава една порода малко куче, на което дава латинското име „canes melitenses”. Това куче е известно в Древен Рим: любимия компаньон на матроните, бе похвален от Strabon, латински поет от първи век след н.е.
Много художници от времето на Ренесанса представят малтезера в залите от онази епоха, като малко кученце в ръцете на красиви дами.
Общ вид:
Малко на размер, продълговато тяло. Покрито с много дълга бяла козина, много елегантно с горделиво и изискано носена глава.
Важни пропорции:
Дължината на тялото превишава с около 38% височината при холката. Дължината на главата е равна на 6/11 от височината при холката.
Поведение и темперамент:
Жизнено, нежно, много послушно и много интелигентно.
Глава:
Дължината и е равна на 6/11 от височината при холката. Тя е по-скоро широка, леко превишаваща половината от дължината.
Черепна област:
Череп: Черепът е малко по-дълъг от муцуната; бизигоматичната ширина е равна на неговата дължина и следователно превишава половината от дължината на главата. В сагитална посока, той е много слабо яйцевиден (овален); горната част на черепа е плоска, с много леко маркиран тилен гребен. Изпъкналостта на фронталните кости и надочните хребети са добре развити; вдлъбнатината на фронталната бразда е толкова леко белязана, че е невидима; страничните повърхности на париеталната кост са леко изпъкнали.
Стоп: Фронтално-носовата падина е силно изразена, формира ъгъл от 90 градуса.
Лицева област:
Носна гъба: Продължение на горната костна част на муцуната; гледано в профил, нейната предна част е вертикална. Обемна с отворени ноздри, заоблена и абсолютно черна.
Муцуна: Дължината на муцуната е равна на 4/11 от дължината на главата; следователно тя е леко по-малка от половината и. В суборбиталната област е изваяна. Нейната дълбочина е 20% по-малка от дължината и. Страните на муцуната са паралелни, но муцуната гледана отпред, не трябва да изглежда квадратна, тъй като лицевата част се съединява с латералните страни в крива. Муцуната е праволинейна с добре маркирана бразда в централната част.
Устни: Гледани отпред, горните устни, в тяхната свръзка, имат форма на много отворена дъга. Те са слабо развити в дълбочина и устната свръзка не се вижда. Горната устна идеално се адаптира към долната устна, по такъв начин, че долния профил на муцуната се определя от долната челюст. Ръбовете на устните трябва да бъдат абсолютно черни.
Челюсти: Идеално развити и на външен вид идеално адаптирани. Долната челюст, със своите клонове, трябва да е права, нито издадена, нито отдалечена в предната си част.
Зъби: Зъбните дъги са перфектно адаптирани и резците са в ножична захапка. Зъбите са бели; зъбната формула е добре развита и пълна.
Очи: Отворени, с жив и внимателен израз, по-големи от очакваното; формата обикновено е кръгла. Клепачите са в тесен контакт с очната ябълка, която никога не е вдлъбната, но по-скоро в съответствие с главата, леко изпъкнала. Очите са разположени почти в преден план. Гледани отпред, не трябва да се вижда склерата (бялото на очите); те са с цвят тъмна охра; очните ръбове са черни.
Уши: С почти триъгълна форма, тяхната ширина е около 1/3 от дължината им. Те са поставени високо над яблъчната дъга, висят в близост до страните на черепа; леко повдигнати.
Шия:
Въпреки че е покрита с обилна козина, границите на тила са явно определени. Горният профил е извит. Нейната дължина е около половината от височината при холката. Носи се изправена без никаква увиснала кожа.
Тяло:
Дължината от върха на раменете до седалищния израстък е с 38% повече от височината при холката.
Горна линия: Права до постава на опашката.
Холка: Леко издигната над гръбната линия.
Гръб: Неговата дължина е около 65% от височината при холката.
Крупа: Продължение на лумбално-дорсалната линия, крупата е много широка и дълга; нейният наклон е 10 градуса спрямо хоризонталата.
Гърди: Обширни; спуснати под нивото на лактите, с не много извити ребра. Обиколката на гърдите е с 2/3 повече от височината при холката. Стерналният регион е много дълъг.
Опашка:
Поставена на нивото на крупата, дебела в основата и фина на върха. Нейната дължина съответства на около 60% от височината при холката. Формира единична голяма крива, върхът на която попада между бедрата, докосвйки крупата.
Крайници:
Предни крайници:
Като цяло, плътно до тялото, крайниците са прави и паралелни.
Плешки: Дължината им представлява 1/3 от височината при холката и наклона спрямо хоризонталата е 60-65 градуса.
Рамене: Дълги, колкото плешките, приблизително 40 до 45% от височината при холката, наклонени на 70 градуса спрямо хоризонталата. Добре присъединени към тялото в горните си 2/3 и надлъжната посока е почти успоредна на средната равнина на тялото.
Лакти: Успоредни на средната равнина на тялото.
Подрамене: Сухи, с няколко видими мусклули, но с по-скоро здрава костна структура, по отношение размера на породата.
Китки: Във вертикалната линия на подрамото, мобилни; не трябва да са с подути стави; покрити с фина кожа.
Метакарпуси: Имат същите характеристики като китката и поради късата си дължина, са вертикални.
Предни лапи: Заоблени, пръстите са прибрани и засводени; възглавничките са черни, ноктите трябва да бъдат също черни или с идентичен тъмен цвят.
Задни крайници:
Като цяло, със здрава костна структура; паралелни, когато се гледат отзад, вертикални от седалището към земята.
Бедра: Здраво замускулени, задните краища са изпъкнали. Успоредни на средната равнина на тялото, те се снижават и посоката е малко по-наклонена спрямо вертикалата. Тяхната дължина е близо 40% от височината при холката, а ширината му е малко по-малка от дължината.
Колене:
Подбедра: С една едва забележима бразда между сухужилията и костите; те са наклонени на 55 градуса, спрямо хоризонталата. Те са малко по-дълги от бедрата.
Скакателни стави: Предният ъгъл на скакателната става е 140 градуса.
Мататарзуси: Разстоянието от земята до върха на скакателните стави е леко по-голямо от 1/3 от височината при холката. Тяхната дължина съответства на височината на скакателните стави. Те са напълно изправени.
Задни лапи: Закръглени като предните лапи, с едни и същи характеристики.
Походка и движения:
Гладка, покриваща пространство, с къси и много бързи стъпки в тръс.
Кожа:
Всъщност опъната по всички части на тялото, пигментирана с тъмни петна и петна с цвят на червено вино, най-вече на гърба. Ръбовете на клепачите, третите клепачи и устните са черни.
Козина:
Косъм: Гъст, лъскав, блестящ – падащ тежко и с копринена текстура, много дълъг по цялото тяло и прав по цялата си дължина, без следи от вълни и къдри. По туловището трябва да бъде по-дълъг от височината при холката, и пада тежко към земята, като пелерина плътно по тялото без да стърчи или формира кичури или фандъци. Кичури или фандъци са приемливи за предните крайници от лактите до лапите, и за задните, от коленете до лапите. Те са без подкосъм. По главата косъмът е много дълъг, както и по муцуната, където се смесва с брадата, също и върху черепа, където той в крайна сметка се смесва с косъма покриващ ушите. На опашката космите падат от едната страна на тялото, т.е. на хълбока и на бедрото, с такава дължина, че да достига скакателната става.
Цвят: Чисто бял; блед отенък на слонова кост е приемлив. Следи от бледи оранжеви нюанси са допустими, но нежелани и представляват недостатък.
Размери и тегло:
Височина при холката:
Мъжки от 21 до 25 см;
Женски от 20 до 23 см.
Тегло: 3 до 4 кг.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен и въздействието му върху здравето и благосъстоянието на кучето.
- Двустранен страбизъм (кривогледство);
- Дължина на тялото превъзхождаща с 43% височината при холката;