Мини шпицове и померани

АКТУАЛНИТЕ КУЧЕТА ЗА ПРОДАЖБА СА НА ПЪРВА СТРАНИЦА /НАЧАЛО/ ПОД МИГАЩОТО "НОВО""!

 

Немски шпиц, включително кеесхаунд и померан

a). Вълчи шпиц;

б). Голям шпиц;

- бял;

- кафяв или черен.

в). Среден шпиц;

- бял;

- кафяв или черен;

- оранжев, зонарно сив и други цветове;

г). Миниатюрен шпиц;

- бял;

- кафяв или черен;

- оранжев, зонарно сив и други цветове;

д.) Той шпиц;

- всички цветове;

FCI номер на стандарта:  97 от 05.03.1998 г.
Произход: Германия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 05.03.1998 г.
Предназначение на породата: Куче за охрана и компания.
Класификация по FCI: 
Група   5 - Шпицове и примитиви
Секция   4 - Европейски шпицове

Без работни изпитания

Кратък исторически преглед:
Немските шпицове са потомци на "торфните кучета" (Torfhund) “Canis familiaris palustris Ruthimeyer” от каменната ера и по-късните езерни шпицове (Pfahlbau); те са най-старата порода кучета в Централна Европа. Много други породи са произезли от тях. В не немскоговорещите страни, вълчите шпицове са познати като кеесхаунди, а той-шпицовете като померани.

Общ вид:
Породите шпицове са чаровни със своята прекрасна козина, стояща стърчаща благодарение на обилен подкосъм. Особено впечатление прави изразителната, подобна на грива, "яка" около шията и пухкавата опашка, носена гордо върху гърба. Лисичата глава с живи очи и малките заострени, близко поставени уши му придават, характерното за шпица, дръзко изражение.

Важни пропорции:
Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1:1

Поведение и темперамент:
Немският шпиц е винаги внимателен, жизнен и изключително предан на стопанина си. Той е много възприемчив и лесен за обучение. Неговата недоверчивост към непознати и липсата на ловен инстинкт го прави идеалното куче-пазач за дома и фермата.
Той не е нито плах, нито агресивен. Непретенциозността към времето, неговото здраве и дълголетие са отличителните му качества.

Глава:
Черепна област:
Главата не шпица е средно голяма, гледана отгоре изглежда най-широка в задната част и се стеснява клиновидно към върха на носа.
Стоп: Умерен до подчертан, никога рязък.

Лицева област:
Носна гъба: Носната гъба е заоблена, малка и чисто черна, тъмнокафява при кафевите шпицове.
Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга и стои приятно пропорционална спрямо черепа. (При вълчия шпиц/кеесхаунда, големия шпиц и средния шпиц съотношението на дължината на муцуната към дължината на черепа е приблизително 2:3, а при малкия и той шпица приблизително 2:4).
Устни: Устните не са прекомерни, плътно прилепват към челюстите и не образуват никакви гънки по ръбовете на устата. Те са напълно черни при всички цветове, кафеви при кафевите шпицове.
Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити и показват пълна ножична захапка с 42 налични зъба, в съответствие със зъбната формула на кучето, т.е. горните зъби плътно припокриват долните и са поставени в равна редица на челюстите. При миниатюрния и той шпица липсата на няколко премолара е приемлива. Клещовидната захапка е позволена при всички разновидности на шпица.
Бузи: Бузите са леко заоблени, неизпъкнали.
Очи: Очите са средни по размер, с издължена форма, леко полегати и тъмни. Клепачите са черени при всички цветови нюанси, тъмнокафеви при кафевите шпицове.
Уши: Малките уши са поставени високо и относително близо едно спрямо друго, триъгълни и заострени; те се носят винаги изправени, с устойчиви върхове.

Шия:
Средно дългата шия е поставена широко между раменете, леко извита без увиснала гуша и покрита с гъста, пухкава козина, образуваща голяма грива. 

Тяло:
Горна линия: Горната линия започва от върховете на изправено носените уши и се слива в благородна крива с късия, прав гръб. Пухкавата, широка опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.
Холак/Гръб: Високата холка пада неусетно към възможно най-късия, прав и твърд гръб.
Поясница: Къса, широка и силна.
Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена в никоя посока.
Гърди: Дълбоките гърди са добре изпъкнали, с добре развита предна част.
Долна линия: Гръдният кош се простира колкото е възможно по-назад; коремът е само леко прибран.   

Опашка:
Опашката е високо поставена и средно дълга. Издига се нагоре и се завива над гърба, направо от основата. Тя лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е с двойно навит връх.

Крайници:
Предни крайници:
Общ вид: Прави, по-скоро широки отпред.
Плешки: Лопатките са дълги и добре разлети назад. Раменете, които са с приблизително същата дължина, образуват ъгъл от 90 градуса спрямо тях. Плешките са добре замускулени и здраво свързани с гръдния кош.
Лакти: Лакътните стави са силни, плътно прилегнали към гръдния кош и без да са завъртени нито навътре, нито навън.
Подрамене: Подраменете са средно дълги спрямо тялото, здрави и съвършено прави. Задната част на подраменете е богато окосмена.
Метакарпуси (китки): Силните, средно дълги метакарпуси са поставени под ъгъл от 20 градуса формиран с вертикалата.
Предни лапи: Предните лапи са възможно най-малки, заоблени и стегнати, тъй наречените „котешки лапи”, с добре засводени пръсти. Ноктите и възглавничките са черни при всички разцветки, но тъмнокафеви при кафевите кучета. 

Задни крайници:
Общ вид: Задните крайници са много мускулести и обилно окосмени до скакателните стави. Задните крайници стоят паралелни и прави.
Бедра и подбедра: Бедрата и подбедрата са относително равни на дължина.
Колене: Коленните стави са здрави с умерни ъгли и не се завъртат нито навътре, нито навън при движение.
Метатарзуси (скакателни стави): Скакателните стави са средно дълги, метатарзусите са много силни и вертикални спрямо земята.
Задни лапи: Задните лапи са възможно най-малки, с плътно прибрани и добре засводени пръсти, тъй наречените „котешки лапи”. Възглавничките са груби. Цветът на ноктите и възглавничките е възможно най-тъмен.

Походка и движения:
Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, плавни и гъвкави движения.

Кожа:
Кожата плътно покрива тялото, без гънки.

Козина:
Косъм: Немският шпиц има двойна козина: Дълъг, прав и стърчащ покривен косъм и къс, гъст и подобен на памучна вата подкосъм. Главата, ушите, предните и задните крайниците, и лапите са покрити с къс и гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е с дълго, богато окосмяване. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Шията и раменете са покрити с гъста грива. По задната страна на предните крайници има украсяващ косъм, по задните крайници има украсяващ косъм от крупата до скакателните стави. Опашката е пухкава.
Цвят:
а). Вълчи шпиц /кеесхаунд: Сиви нюанси;
б). Голям шпиц: Черно, кафяво, бяло;
в). Среден шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове.
г). Малък шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове
д). Той шпиц /померан: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове.

Черен шпиц: При черния шпиц подкосъмът и кожата също трябва да са черни, а цветът на покривния косъм да е бляскавочерен, без никакви бели или други на цвят петна.
Кафяв шпиц: Кафевият шпиц трябва да е изцяло тъмнокафяв.
Бял шпиц: Козината трябва да е чисто бяла, без никакви следи от жълто което е често срещано, особено на ушите.
Оранжев шпиц: Оранжевият шпиц трябва да е равномерно оцветен, приблизително в средата на цветовия диапазион.
Сив нюанс /кеесхаунд: Сивият нюанс е сребристо-сив косъм с черно връхче. Муцуната и ушите са тъмни на цвят; около очите има добре очертани „очила”, които приличат на деликатно нарисувани с молив черни наклонени линии, започващи от външния край на окото и достигащи до долния край на ухото, съчетани с видими сенки, образуващи изразителни къси вежди; гривата и яката около раменете е по-светла; предните и задните крайници нямат петна под лактите или скакателните стави, с изключение на леки щрихи по пръстите; черен връх на опашката; долната страна на опашката и "гащите" са бледо сребристосиви.
Други цветове: Терминът „други цветове” се отнася за всички нюанси на цветове като: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево, черно с подпали или многоцветни (с основен бял цвят). Черните, кафевите, сивите или оранжевите петна трябва да са разположени по цялото тяло.

Ръст и тегло:
Височина при холката:
а). Вълчи шпиц /кеесхаунд: 49 см. +/- 6 см.
б). Голям шпиц: 46 см. +/- 4 см.
в). Среден шпиц: 34 см. +/- 4 см.
г). Малък шпиц: 26 см. +/- 3 см.
д). Той шпиц /померан: 20 см. +/- 2 см.
Кучета под 18 см. са нежелани.
Тегло: Всяка разновидност на немския шпиц трябва да има тегло, съответстващо на ръста. 

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.

Сериозни недостатъци:
- Недостатъци в конструкцията;
- Твърде плоска глава; Определено ябълковидна глава;
- Носна гъба, клепачи и устни с телесен цвят;
- Липсващи зъби при вълчия шпиц /кеесхаунда, големия и средния шпиц;
- Недостатъци при движения;
- Липса на видими нюанси по муцуната при сиво оцветените шпицове;

 

---