Породата стои някъде 61-66 см в холката.  Женските се претегля навсякъде 30-45 кг  и мъжките са 35-54 кг. Акита ину е само в пет цвята: червен, светлобежов, сусам, тигрови и чисто бяло.  Всички с изключение на бял трябва да има белезникава козина от двете страни на муцуната, по бузите, шията, гърдите, тялото и опашката. Черната маска , както се вижда в американската Акита, не са разрешени в японски Акита ину.

Всички цветове са приети в Американската Акита.  В САЩ някои животновъди кръстосват оригиналния японски с по-тежки американски, който са по-голями и позволява повече цветове.   Често се коментира, че японските Акита е извънредно елегантна.  Има само една порода Акита, регистрирани от Американския киноложки клуб във всички други държави, освен Канада породата са разделени на две породи: Акита ину на и на американския Акита.

Темперамент
Акита ину са известни като верни кучета и  интелигентни.  Лоялността на Акита ину с име Hachiko от едноимения филм е създаден по действителен случай. Известният Акита Hachiko прекарва девет години чакане дневно на гарата железопътните Shibuya за починалия господаря си да се завърнат у дома.  Популярността на Hachiko върна Акита от ръба на изчезването.

Поради своята интелигентност, акита се отегчават много лесно и в резултат на това те често стават агресивни и разрушителни, ако не им се дава  да правят нищо. Акита ину може да живее щастливо в апартамент, но се нуждае от  много упражнения.  Те трябва да бъдат социализирани като малки.  Акита ину често стават възбудими, когато виждат собствениците си.

Акита ину са много добри с децата от собственото си семейство, а често и доста игриви, макар че те трябва да бъдат наблюдавани когато са около деца, тъй като те могат да ги удрят по време на игра. 

Акита ину имат репутацията на миролюбиви кучета, но понякога са агресивни към по-малките животни и други кучета, особено тези от същия пол.  Въпреки това те могат да живеят щастливо с други кучета и животни, при условие че са социализирани добре.  Те са отлични кучета за охрана и естествено защита на техния дом и семейство.  Акита ину има репутацията на отличен куче пазач.

Здраве

Във Великобритания и САЩ / Канада са проведени  изследвания ,Акита ину имали средна продължителност на живота около 10 години,  което е подобно на други породи от техния размер. 

В Обединеното кралство 2004г киноложкият клуб е провел изследвания, най-честите причини за смърт са били рак (32%), сърдечна (14%) и стомашно-чревни, включително подуване / усукване (14%).  В САЩ 2000-2001г / Канада здравно проучване, най-честите причини за смърт са били рак (21%), GDV (подуване / усукване, 21%), мускулно-скелетни (15.5%), и автоимунни (7%).

Козметика

Акита притежават двойна козина, с гъст прав подкосъм и дебел покривен косъм.  Тази козина прави кучетата водоустойчиви, както и да бъдат добре подготвени за жестока зима в Северна Япония.  Поради дебелината на козината, породата изисква редовно оформяне, както и на  непрекъснат достъп до вода, особено при топло време.

История

Японската история,  е описано,че  предците на Акита ину са кучето матаги, като е  една от най-старите порода местни кучета. Днешните кучета са сектирани основно от тези в най-северните райони на остров Хоншу в префектура Акита, осигурявайки по този начин името на породата.

Последните генетични изследвания установи, че Акита е сред най- древните порода кучета.

По време на Втората световна война, броят на кучетата Акита значително е  намален поради липсата на храна.  Имало е  и поръчки за улавяне на всички кучета, с изключение на немски овчарки  за да използва тяхната кожа за топли униформи за армията.

По време на окупацията години след войната, породата започва да се гради отново, благодарение на усилията на Morie Sawataishi и други.  За първи път, акита са били отглеждани за стандартен вид.  Любителите  в Япония започна ли  да се събират и  да показат на останалите производство на кучила с цел възстановяване на породата за устойчивоста и да акцентират на първоначалните характеристики на породата, помътняването чрез кръстосване с други породи.

Хелън Келър е въвел  породата в  Америка .  Мис Келър обичал големите кучета и е бил впечатлен от верността на тази порода. 

Японската Акита и американската Акита започнали  да се разминават по вид през средата на 20-ти век. Японските любители се насочили към възстановяване на породата като произведение на японското изкуство , а американските любителите се насочили за по-големитеи  по-тежки кучета , които възникнали  при следвоенното време.  И двата вида произхождат от общ произход, но съществени разлики се наблюдават между двете.  На първо място, докато  при американската акита са приемливи всички цветове, при японски акити е разрешено да бъде червено, светлобежов, сусам, бял, или тигрови.  Освен това, американската акита може да има черна маска, за разлика от японската акита.