Мини шпицове и померани
Мини шпицове и померани

Немски шпиц, включително кеесхаунд и померан

a). Вълчи шпиц;

б). Голям шпиц;

- бял;

- кафяв или черен.

в). Среден шпиц;

- бял;

- кафяв или черен;

- оранжев, зонарно сив и други цветове;

г). Миниатюрен шпиц;

- бял;

- кафяв или черен;

- оранжев, зонарно сив и други цветове;

д.) Той шпиц;

- всички цветове;

FCI номер на стандарта:  97 от 05.03.1998 г.
Произход: Германия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 05.03.1998 г.
Предназначение на породата: Куче за охрана и компания.
Класификация по FCI:
 
Група   5 - Шпицове и примитиви
Секция   4 - Европейски шпицове

Без работни изпитания

Кратък исторически преглед:
Немските шпицове са потомци на "торфните кучета" (Torfhund) “Canis familiaris palustris Ruthimeyer” от каменната ера и по-късните езерни шпицове (Pfahlbau); те са най-старата порода кучета в Централна Европа. Много други породи са произезли от тях. В не немскоговорещите страни, вълчите шпицове са познати като кеесхаунди, а той-шпицовете като померани.

Общ вид:
Породите шпицове са чаровни със своята прекрасна козина, стояща стърчаща благодарение на обилен подкосъм. Особено впечатление прави изразителната, подобна на грива, "яка" около шията и пухкавата опашка, носена гордо върху гърба. Лисичата глава с живи очи и малките заострени, близко поставени уши му придават, характерното за шпица, дръзко изражение.

Важни пропорции:
Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1:1

Поведение и темперамент:
Немският шпиц е винаги внимателен, жизнен и изключително предан на стопанина си. Той е много възприемчив и лесен за обучение. Неговата недоверчивост към непознати и липсата на ловен инстинкт го прави идеалното куче-пазач за дома и фермата.
Той не е нито плах, нито агресивен. Непретенциозността към времето, неговото здраве и дълголетие са отличителните му качества.

Глава:
Черепна област:

Главата не шпица е средно голяма, гледана отгоре изглежда най-широка в задната част и се стеснява клиновидно към върха на носа.
Стоп: Умерен до подчертан, никога рязък.

Лицева област:
Носна гъба: Носната гъба е заоблена, малка и чисто черна, тъмнокафява при кафевите шпицове.
Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга и стои приятно пропорционална спрямо черепа. (При вълчия шпиц/кеесхаунда, големия шпиц и средния шпиц съотношението на дължината на муцуната към дължината на черепа е приблизително 2:3, а при малкия и той шпица приблизително 2:4).
Устни: Устните не са прекомерни, плътно прилепват към челюстите и не образуват никакви гънки по ръбовете на устата. Те са напълно черни при всички цветове, кафеви при кафевите шпицове.
Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити и показват пълна ножична захапка с 42 налични зъба, в съответствие със зъбната формула на кучето, т.е. горните зъби плътно припокриват долните и са поставени в равна редица на челюстите. При миниатюрния и той шпица липсата на няколко премолара е приемлива. Клещовидната захапка е позволена при всички разновидности на шпица.
Бузи: Бузите са леко заоблени, неизпъкнали.
Очи: Очите са средни по размер, с издължена форма, леко полегати и тъмни. Клепачите са черени при всички цветови нюанси, тъмнокафеви при кафевите шпицове.
Уши: Малките уши са поставени високо и относително близо едно спрямо друго, триъгълни и заострени; те се носят винаги изправени, с устойчиви върхове.

Шия:
Средно дългата шия е поставена широко между раменете, леко извита без увиснала гуша и покрита с гъста, пухкава козина, образуваща голяма грива. 

Тяло:
Горна линия: Горната линия започва от върховете на изправено носените уши и се слива в благородна крива с късия, прав гръб. Пухкавата, широка опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.
Холак/Гръб: Високата холка пада неусетно към възможно най-късия, прав и твърд гръб.
Поясница: Къса, широка и силна.
Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена в никоя посока.
Гърди: Дълбоките гърди са добре изпъкнали, с добре развита предна част.
Долна линия: Гръдният кош се простира колкото е възможно по-назад; коремът е само леко прибран.   

Опашка:
Опашката е високо поставена и средно дълга. Издига се нагоре и се завива над гърба, направо от основата. Тя лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е с двойно навит връх.

Крайници:
Предни крайници
:
Общ вид: Прави, по-скоро широки отпред.
Плешки: Лопатките са дълги и добре разлети назад. Раменете, които са с приблизително същата дължина, образуват ъгъл от 90 градуса спрямо тях. Плешките са добре замускулени и здраво свързани с гръдния кош.
Лакти: Лакътните стави са силни, плътно прилегнали към гръдния кош и без да са завъртени нито навътре, нито навън.
Подрамене: Подраменете са средно дълги спрямо тялото, здрави и съвършено прави. Задната част на подраменете е богато окосмена.
Метакарпуси (китки): Силните, средно дълги метакарпуси са поставени под ъгъл от 20 градуса формиран с вертикалата.
Предни лапи: Предните лапи са възможно най-малки, заоблени и стегнати, тъй наречените „котешки лапи”, с добре засводени пръсти. Ноктите и възглавничките са черни при всички разцветки, но тъмнокафеви при кафевите кучета. 

Задни крайници:
Общ вид: Задните крайници са много мускулести и обилно окосмени до скакателните стави. Задните крайници стоят паралелни и прави.
Бедра и подбедра: Бедрата и подбедрата са относително равни на дължина.
Колене: Коленните стави са здрави с умерни ъгли и не се завъртат нито навътре, нито навън при движение.
Метатарзуси (скакателни стави): Скакателните стави са средно дълги, метатарзусите са много силни и вертикални спрямо земята.
Задни лапи: Задните лапи са възможно най-малки, с плътно прибрани и добре засводени пръсти, тъй наречените „котешки лапи”. Възглавничките са груби. Цветът на ноктите и възглавничките е възможно най-тъмен.

Походка и движения:
Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, плавни и гъвкави движения.

Кожа:
Кожата плътно покрива тялото, без гънки.

Козина:
Косъм: Немският шпиц има двойна козина: Дълъг, прав и стърчащ покривен косъм и къс, гъст и подобен на памучна вата подкосъм. Главата, ушите, предните и задните крайниците, и лапите са покрити с къс и гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е с дълго, богато окосмяване. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Шията и раменете са покрити с гъста грива. По задната страна на предните крайници има украсяващ косъм, по задните крайници има украсяващ косъм от крупата до скакателните стави. Опашката е пухкава.
Цвят:
а). Вълчи шпиц /кеесхаунд: Сиви нюанси;
б). Голям шпиц: Черно, кафяво, бяло;
в). Среден шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове.
г). Малък шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове
д). Той шпиц /померан: Черно, кафяво, бяло, оранжево, сиви нюянси, други цветове.

Черен шпиц: При черния шпиц подкосъмът и кожата също трябва да са черни, а цветът на покривния косъм да е бляскавочерен, без никакви бели или други на цвят петна.
Кафяв шпиц: Кафевият шпиц трябва да е изцяло тъмнокафяв.
Бял шпиц: Козината трябва да е чисто бяла, без никакви следи от жълто което е често срещано, особено на ушите.
Оранжев шпиц: Оранжевият шпиц трябва да е равномерно оцветен, приблизително в средата на цветовия диапазион.
Сив нюанс /кеесхаунд: Сивият нюанс е сребристо-сив косъм с черно връхче. Муцуната и ушите са тъмни на цвят; около очите има добре очертани „очила”, които приличат на деликатно нарисувани с молив черни наклонени линии, започващи от външния край на окото и достигащи до долния край на ухото, съчетани с видими сенки, образуващи изразителни къси вежди; гривата и яката около раменете е по-светла; предните и задните крайници нямат петна под лактите или скакателните стави, с изключение на леки щрихи по пръстите; черен връх на опашката; долната страна на опашката и "гащите" са бледо сребристосиви.
Други цветове: Терминът „други цветове” се отнася за всички нюанси на цветове като: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево, черно с подпали или многоцветни (с основен бял цвят). Черните, кафевите, сивите или оранжевите петна трябва да са разположени по цялото тяло.

Ръст и тегло:
Височина при холката:
а). Вълчи шпиц /кеесхаунд: 49 см. +/- 6 см.
б). Голям шпиц: 46 см. +/- 4 см.
в). Среден шпиц: 34 см. +/- 4 см.
г). Малък шпиц: 26 см. +/- 3 см.
д). Той шпиц /померан: 20 см. +/- 2 см.
Кучета под 18 см. са нежелани.
Тегло: Всяка разновидност на немския шпиц трябва да има тегло, съответстващо на ръста. 

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.

Сериозни недостатъци:
- Недостатъци в конструкцията;
- Твърде плоска глава; Определено ябълковидна глава;
- Носна гъба, клепачи и устни с телесен цвят;
- Липсващи зъби при вълчия шпиц /кеесхаунда, големия и средния шпиц;
- Недостатъци при движения;
- Липса на видими нюанси по муцуната при сиво оцветените шпицове;

Малки, сладки и пухкави, помераните приличат повече на играчки, отколкото на кучета.
Те са много игриви, общителни и с изключително изявен характер. В последните години са изключително популярни и обират овациите на ежегодните киноложки изложения.

Най-разпространени са златисто-кафевите померани, но още могат да бъдат и черни, бели, кафяви, оранжеви, смесени и дори сини - това са изключително рядък вид померани, чиято муцунка синее.
Характерни за помераните са леко завитата опашка и острата муцунка.

Породата померан произлиза от областта Померания, намираща се в североизточната част Германия и северната част на Полша. Създаден е чрез кръстоска на различни исландски шпицове. Официално са признати през 1900 година, а първото изложение на померани се състои в САЩ през 1911.
Преди да придобият сегашния си умален вид, помераните са били използвани за теглене на шейни и пасене на еленски стада.

Вина за малкия размер на помераните има... кралица Виктория!
Тя е притежавала малък черен померан във времето, в което кученцата от тази порода не били толкова дребни. Благодарение на нейната популярност, помераните намалили размера си с около 50%.

Средно помераните тежат между 2 и 3.5 килограма, а на ръст достигат от 13 до 28 сантиметра.
Захапката им е силна, а очите – най-често черни и бадемовидни. Гъстата им козина изисква много грижи – специалистите препоръчват тя да бъде разресвана ежедневно, за да не се сплъстява, както и да се подстригва поне веднъж на два месеца.
Козината им се състои от два слоя – външният е дълъг, прав и по-груб на допир, докато долният е по-мек, плътен и къс. Долният слой се сменя два пъти годишно.

Повече от 80% от помераните преминават през така наречения „грозен период", в който сменят козинката си и тя стърчи странно на места. Освен това рядко един померан запазва цвета си през целия си живот – бебетата померани имат по-тъмна козина от зрелите екземпляри, като за да бъде считан един померан за възрастен, трябва да е навършил 1 годинка.

Макар и помераните да са много темпераментни, вродената им интелигентност ги прави податливи на дресировка, особено когато са обучавани от стопанина, към когото са изключително лоялни.
Приятелски настроени са към всички, но защитават територията си и са склонни да проявяват агресия, ако не бъдат възпитавани правилно.

Живеят между 12 и 16 години, което ги прави една от най-дълголетните породи кучета. Необходимо е обаче да бъдат хранени с качествена храна и да им бъде осигуряван редовен преглед при ветеринар.

Обичат да са сред хора и да бъдат център на вниманието и стават тъжни и унили, ако бъдат оставени сами за дълго време.
За да стимулирате самостоятелността им може да им купите най-различни играчки, с които да се забавляват.

Помераните не са от кучетата, които лаят много.
Но разлаят ли се – внимавайте, никога не го правят без причина! Вероятно има нещо или някой, който ги дразни и се опитват да предупредят стопанина си. Това ги превръща в изненадващо добри кучета-пазачи.

В последните десет години породата померан намира своето място в топ 15 на най-популярните кучешки породи в САЩ, като първото място е заемано от лабрадорите. Много известни личности са горди собственици на померани като например Ева Лонгория, Дрейк, Силвестър Сталоун, Никол Ричи и Ози Озбърн.

Любопитен факт е, че от седемте кучета на борда на потъналия кораб Титаник, е имало само две спасени - пекинез и померан. Померанът е бил притежание на госпожица Маргарет Хейс, която го е взела със себе си в спасителна лодка номер 7.

Друга интересна подробност е, че един женски померан може да забременее от два различни мъжки екземпляра по едно и също време – ако има сношение с тях в рамките на три дни. Тъй като всички померани са различни, „бащинството" може да се докаже единствено чрез генетичен тест.

 


Мини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и помераниМини шпицове и померани